Става тихо.
Клоун излиза. Държи огромна
черна жалейка.
Картон, продължително оцветяван картон.
Картонено слънце в джобовете.
(На уличните хлапета.)
Тихото се отваря в дълбоко шумно.
Капки останали в локви се движат по сградни отражения.
Странници подхвърлят чадърите си.
Един син смях. Нещо като много от ХААААААААААААА – ХА ! – младият осъзнат, отчетливо глух и безцветен син смях.
По това време трима от трима се оказахме далтонисти.
Тогава се замислихме, защо не ни е вървяло с... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация