29 ene 2004, 22:31

Смърт

  Poesía
3.1K 0 9

Смърт

Смърт - тя е божествен дар
Смърт - тя в всесилен цяр
Но попаднала в ръцете на смъртта
И хидрата лишена е от свойте пипала


Поет велик отнесен в гроба
Леяр, войник, безкрайна злоба
Страна удавена във мрак
Умираща, доведена до крах


О, слънце грей
Над гробoвете от черна пепел
Скръбен е денят за всички нас
Смъртта на никой не прощава


И само времето ще помни този ден
Кога рогът с тръбен глас изпя
"Тук ще бъде тя - нашата страна
България"

Бележки на автора:

1.  Тъй като съм леко ограничен откъм използване на ударения, ударените гласни са с удебелен шрифт (където е необходимо)
2.  Публикувам това стихотворение по няколко причини - на първо място трагедиите сполетели нашата страна напоследък, на второ - защото искам да дам възможност на хората, които критикувам да ми върнат със същата монета, на трето, защото Марин веднъж не помоли да публикувам някое мое стихотворение и на четвърто, защото от доста време не съм публикувал нищо, а страшно ме мързи да напиша последния си разказ, който седи напъно завършен в главата ми.
3.  Искам да благодаря специално на Георги Колев за възможностите предоставени ни от неговия прекрасен сайт и да му кажа, че съм готов да го спонсорирам неговата идея доколкото ми позволяват средствата. Предполагам, че вс! ички вие харесвате сайта, така че призовавам всеки който желае да помогне със каквото може (храни, дрехи, алкохол, цигари (последните две са много важни за нас програмистите за да си вършим работата) и не на последно място - пари)  да се свърже с админа, защото достатъчно добре го познавам и знам, че той по-скоро ще се лиши от нещо за себе си, но никога няма да поиска пари от толкова прекрасни хора като вас.
4.  Ще бъда благодарен на всеки съвет или редакция на това недостойно произведение.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Атанасов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • ооо това е супер мега гига вери очен яко Много ми хареса ! Меланхолично е но е яко ! Браво
  • Стихотворението на мен не ми допада!Първо,примерите са неуместни;
    второ,случвало се е да харесвам и нелогични мисли,но не и в този случай.Трето,пунктоацията е много важна при писане най-вече в стихотворна форма.Би трябвало да знаеш защо!
    Но ми харесва как се получава последователността:
    ...Смъртта на никой не прощава
    и само времето ще помни този ден...
  • Абе виж сега, за човек който разбира от поезия толкова колкото и от небесна механика и това е добре . ( шегувам се )
  • Ами аз гледам че в края не си използвал рима . Всъщност добре се е получило.
    А относно примерите - с тях нищо не се доказва. И 100 да ми дадеш пак ще си мисля че римувано през ред стихотворението би звучало по-добре (или поне първата половина от него).
  • Иначе мерси и за критиката и за оценката.

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...