Смърт
Смърт
Смърт - тя е божествен дар
Смърт - тя в всесилен цяр
Но попаднала в ръцете на смъртта
И хидрата лишена е от свойте пипала
Поет велик отнесен в гроба
Леяр, войник, безкрайна злоба
Страна удавена във мрак
Умираща, доведена до крах
О, слънце грей
Над гробoвете от черна пепел
Скръбен е денят за всички нас
Смъртта на никой не прощава
И само времето ще помни този ден
Кога рогът с тръбен глас изпя
"Тук ще бъде тя - нашата страна
България"
Бележки на автора:
1. Тъй като съм леко ограничен откъм използване на ударения, ударените гласни са с удебелен шрифт (където е необходимо)
2. Публикувам това стихотворение по няколко причини - на първо място трагедиите сполетели нашата страна напоследък, на второ - защото искам да дам възможност на хората, които критикувам да ми върнат със същата монета, на трето, защото Марин веднъж не помоли да публикувам някое мое стихотворение и на четвърто, защото от доста време не съм публикувал нищо, а страшно ме мързи да напиша последния си разказ, който седи напъно завършен в главата ми.
3. Искам да благодаря специално на Георги Колев за възможностите предоставени ни от неговия прекрасен сайт и да му кажа, че съм готов да го спонсорирам неговата идея доколкото ми позволяват средствата. Предполагам, че вс!
ички вие харесвате сайта, така че призовавам всеки който желае да помогне със каквото може (храни, дрехи, алкохол, цигари (последните две са много важни за нас програмистите за да си вършим работата) и не на последно място - пари) да се свърже с админа, защото достатъчно добре го познавам и знам, че той по-скоро ще се лиши от нещо за себе си, но никога няма да поиска пари от толкова прекрасни хора като вас.
4. Ще бъда благодарен на всеки съвет или редакция на това недостойно произведение.
© Иван Атанасов All rights reserved.
Много ми хареса ! Меланхолично е но е яко ! Браво
