suffer_angelus (Иван Атанасов)
26 557
29 янв. 2004 г., 22:31

Смърт 

  Поэзия
2714 0 9

Смърт

Смърт - тя е божествен дар
Смърт - тя в всесилен цяр
Но попаднала в ръцете на смъртта
И хидрата лишена е от свойте пипала


Поет велик отнесен в гроба
Леяр, войник, безкрайна злоба
Страна удавена във мрак
Умираща, доведена до крах


О, слънце грей
Над гробoвете от черна пепел
Скръбен е денят за всички нас
Смъртта на никой не прощава


И само времето ще помни този ден
Кога рогът с тръбен глас изпя
"Тук ще бъде тя - нашата страна
България"

Бележки на автора:

1.  Тъй като съм леко ограничен откъм използване на ударения, ударените гласни са с удебелен шрифт (където е необходимо)
2.  Публикувам това стихотворение по няколко причини - на първо място трагедиите сполетели нашата страна напоследък, на второ - защото искам да дам възможност на хората, които критикувам да ми върнат със същата монета, на трето, защото Марин веднъж не помоли да публикувам някое мое стихотворение и на четвърто, защото от доста време не съм публикувал нищо, а страшно ме мързи да напиша последния си разказ, който седи напъно завършен в главата ми.
3.  Искам да благодаря специално на Георги Колев за възможностите предоставени ни от неговия прекрасен сайт и да му кажа, че съм готов да го спонсорирам неговата идея доколкото ми позволяват средствата. Предполагам, че вс! ички вие харесвате сайта, така че призовавам всеки който желае да помогне със каквото може (храни, дрехи, алкохол, цигари (последните две са много важни за нас програмистите за да си вършим работата) и не на последно място - пари)  да се свърже с админа, защото достатъчно добре го познавам и знам, че той по-скоро ще се лиши от нещо за себе си, но никога няма да поиска пари от толкова прекрасни хора като вас.
4.  Ще бъда благодарен на всеки съвет или редакция на това недостойно произведение.

© Иван Атанасов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • ооо това е супер мега гига вери очен яко Много ми хареса ! Меланхолично е но е яко ! Браво
  • Стихотворението на мен не ми допада!Първо,примерите са неуместни;
    второ,случвало се е да харесвам и нелогични мисли,но не и в този случай.Трето,пунктоацията е много важна при писане най-вече в стихотворна форма.Би трябвало да знаеш защо!
    Но ми харесва как се получава последователността:
    ...Смъртта на никой не прощава
    и само времето ще помни този ден...
  • Абе виж сега, за човек който разбира от поезия толкова колкото и от небесна механика и това е добре . ( шегувам се )
  • Ами аз гледам че в края не си използвал рима . Всъщност добре се е получило.
    А относно примерите - с тях нищо не се доказва. И 100 да ми дадеш пак ще си мисля че римувано през ред стихотворението би звучало по-добре (или поне първата половина от него).
  • Иначе мерси и за критиката и за оценката.
  • Знаех си, че не трябва изобщо да римувам . за дар - цяр не съм съгласен, за гроба - злоба - определено съм склонен да се съглася, за римуването през ред със поне 20 примера и едни дебели книги мога да ти докажа, че грешиш.
  • Хаха, не всички програмисти пушат. Но ако някой изпита желание да спонсорира с нещо друго няма да откажа. :P
  • Казваш - публикувал си го за да могат хората да ти връщат
    Добре тогава: римата на някои места не е много добра (по-точно дар - цяр и гроба - злоба). Освен това в случая щеше да е по-добре да се римува през ред...
    За съжаление нямам други забележки Ще гласувам с 6
  • info: куплетите са по четири реда (защото тък нещо не виждам празни редове)
Предложения
: ??:??