29.01.2004 г., 22:31

Смърт

3.1K 0 9

Смърт

Смърт - тя е божествен дар
Смърт - тя в всесилен цяр
Но попаднала в ръцете на смъртта
И хидрата лишена е от свойте пипала


Поет велик отнесен в гроба
Леяр, войник, безкрайна злоба
Страна удавена във мрак
Умираща, доведена до крах


О, слънце грей
Над гробoвете от черна пепел
Скръбен е денят за всички нас
Смъртта на никой не прощава


И само времето ще помни този ден
Кога рогът с тръбен глас изпя
"Тук ще бъде тя - нашата страна
България"

Бележки на автора:

1.  Тъй като съм леко ограничен откъм използване на ударения, ударените гласни са с удебелен шрифт (където е необходимо)
2.  Публикувам това стихотворение по няколко причини - на първо място трагедиите сполетели нашата страна напоследък, на второ - защото искам да дам възможност на хората, които критикувам да ми върнат със същата монета, на трето, защото Марин веднъж не помоли да публикувам някое мое стихотворение и на четвърто, защото от доста време не съм публикувал нищо, а страшно ме мързи да напиша последния си разказ, който седи напъно завършен в главата ми.
3.  Искам да благодаря специално на Георги Колев за възможностите предоставени ни от неговия прекрасен сайт и да му кажа, че съм готов да го спонсорирам неговата идея доколкото ми позволяват средствата. Предполагам, че вс! ички вие харесвате сайта, така че призовавам всеки който желае да помогне със каквото може (храни, дрехи, алкохол, цигари (последните две са много важни за нас програмистите за да си вършим работата) и не на последно място - пари)  да се свърже с админа, защото достатъчно добре го познавам и знам, че той по-скоро ще се лиши от нещо за себе си, но никога няма да поиска пари от толкова прекрасни хора като вас.
4.  Ще бъда благодарен на всеки съвет или редакция на това недостойно произведение.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Атанасов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ооо това е супер мега гига вери очен яко Много ми хареса ! Меланхолично е но е яко ! Браво
  • Стихотворението на мен не ми допада!Първо,примерите са неуместни;
    второ,случвало се е да харесвам и нелогични мисли,но не и в този случай.Трето,пунктоацията е много важна при писане най-вече в стихотворна форма.Би трябвало да знаеш защо!
    Но ми харесва как се получава последователността:
    ...Смъртта на никой не прощава
    и само времето ще помни този ден...
  • Абе виж сега, за човек който разбира от поезия толкова колкото и от небесна механика и това е добре . ( шегувам се )
  • Ами аз гледам че в края не си използвал рима . Всъщност добре се е получило.
    А относно примерите - с тях нищо не се доказва. И 100 да ми дадеш пак ще си мисля че римувано през ред стихотворението би звучало по-добре (или поне първата половина от него).
  • Иначе мерси и за критиката и за оценката.

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...