pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
874 17027
16 sept 2010, 9:52

Смъртта на детелините 

  Poesía » De amor
1091 0 37

Понякога внезапният въпрос

разсича въздуха като секира.

Така свисти коса по сенокос.

След нея детелините умират.

© Мария Панайотова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Арлина, Белла, Дарче - благодаря ви, че сте се върнали към стихотворение, публикувано по-рано!Радват ме вашите визити и отзиви!
  • Добро!
  • Това като упрек ли да приема или като похвала, Тошко?
    Обичам свежата наситеност на зеления цвят, обещаващ детелинено щастие!
  • Явно детелините заемат особено място в творчеството ти.
  • Вранке, пак си кацнала при мен! Добре си ми дошла!
  • ...изкефи ме!
  • Липсваха ми твоите коментари, защото страшно много те ценя, Галена!
    Прегръщам те с радост!
  • Вълшебница! Невероятна! Страхотна асоциация! - наистина понякога внезапните въпроси убиват надеждите...
  • Изумява ме умението ти да се включваш със свое продължение след всяко стихотворение, Доче! Очарователни са визитите ти!
  • Умират детелините... И дълго
    дъх сенокосен носи после вятърът...
    За да се връща всеки път във сънищата
    със вкус на детство,дом и на носталгия...

    Пропуснатото наваксвам със симпатия и аплодисменти!
  • Благодаря за сутришната визита, Бароне! Ще се радвам, ако наистина
    съм успяла да закича деня ти с това малко стихотворение, оценено от теб като "би-жу", приятелю!
  • Кратко и въздействащо. Поезия от висока класа, Мария. Истинско би-жу! Ив
  • Изпращам ти детелинен поздрав, Руми, но продължавам да търся четвъртото си листче за щастие!
  • "Коситбата ги връща в младостта", казваш ти, Ели,а аз се сещам за онази мъдрост, според която "Всяко нещо, което не ни убива, ни прави по-силни"
    Благодаря ти за новите поетични коренчета, които засаждаш, мила!
  • Не, не умират тези детелини.
    И те са като другата трева -
    израстват по-зелени и по-живи.
    Коситбата ги връща в младостта...

    Всяка истина е относителна. Зависи от кой ъгъл ще погледнем на фактите.

    Казвам това, за да не се изтълкува, че апострофирам вложената от теб идея, Мария -
    (както и "На върха".

    Нали затова е мъдър и съдържателен стихът ти? -
    защото поражда размисли. А при мен - и вдъхновение за нещо ново по темата.
    Поздравления и сърдечна благодарност!



  • Разбрах, че се солидаризираш с коментарите на Илко и Роси, Плами,
    и ти благодаря за това!
  • С poeta и Eia Поздрав и от мен!
  • Силви, здравей! Радва ме присъствието ти на моята страничка!
  • Поздрав!
  • Ники, Соня,Aлла, Ваня - благодаря за коментарите ви!Дарявате ме с приятни емоции!
  • Малко думи - много философия!
    Поздравявам те, мила!
  • Хубава миниатюра!
    Съдържателна...
    Поздрав, Мария!
  • Чудесна миниатюра - наситена с емоция...
  • ОХХХХХХХ....
  • Усмихна ме твоят поетичен прочит, Яки! Здравей!
  • С умрели детелини хранят сладки зайчета,
    които пък са чудни на яхния.
    Така че не тъжи за мъртви обещания,
    но радвай се на живите - Мария
  • силно и истинско, мила Мария...
  • Хубава, подкрепяща категоричност! Благодаря, Марина!
  • Да!!!
  • "Роси, тази миниатюра влезе в първия сборник SMS-поезиял Обичам синтезирания поетичен изказ, наситен, дълбок и замислящ. Дано съм успяла!" Успяла си, Мария!!!

  • Роси, тази миниатюра влезе в първия сборник SMS-поезиял Обичам синтезирания поетичен изказ, наситен, дълбок и замислящ. Дано съм успяла!
    Ивон, надявам се с времето да доказвам имам ли наистина талант. Благодаря ти, много си мила!
  • Внезапният въпрос, на който в момента не съумяваме да намерим верния отговор, наистина може да покоси късмета ни...
    Стихотворението може да бъде възприето и като философско, и в много по-широк аспект, а не само като любовна лирика. Миниатюра, която има неподозирано въздействие. Може би точно в това е нейната сила. Поздрав, Мария!
  • Марина, това, че звучи ужасно, означава ли, че не ти харесва? Или създава звуково усещане за изживяване на ужас?
    Илко,твоите аналитични коментари са ми много скъпи! Благодаря ти!
  • "Така свисти коса по сенокос.
    След нея детелините умират."
    Звучи ужасно!!!
  • Сигурно цял живот я търсим, момичета! А, ако не я открием, сме готови сами да се превърнем в четирилистна детелина.
    Благодаря, че се отбихте на моята поетична страничка, Радка и Татяна!
  • Колко сила може да има само в един стих!Поздравления, Мария!
  • Поздрав! Дано си намерила четирилистната си детелина!
Propuestas
: ??:??