Смъртта на детелините

Поезия » Любовна

1.3K 0 37

Понякога внезапният въпрос

разсича въздуха като секира.

Така свисти коса по сенокос.

След нея детелините умират.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

Арлина, Белла, Дарче - благодаря ви, че сте се върнали към стихотворение, публикувано по-рано!Радват ме вашите визити и отзиви!

2010-10-04T22:49:14+03:00
Apaika (Арлина)

Добро!

2010-10-04T12:31:55+03:00
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

Това като упрек ли да приема или като похвала, Тошко?
Обичам свежата наситеност на зеления цвят, обещаващ детелинено щастие!

2010-10-04T12:24:17+03:00
LeChevalier (Тошко)

Явно детелините заемат особено място в творчеството ти.

2010-10-03T20:17:03+03:00
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

Вранке, пак си кацнала при мен! Добре си ми дошла!

2010-09-21T19:01:41+03:00

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.6K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поезия 7K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поезия 4K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поезия 4.3K 5.0