Смъртта на детелините

Poetry » Love

1.3K 0 37

Понякога внезапният въпрос

разсича въздуха като секира.

Така свисти коса по сенокос.

След нея детелините умират.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

Арлина, Белла, Дарче - благодаря ви, че сте се върнали към стихотворение, публикувано по-рано!Радват ме вашите визити и отзиви!

2010-10-04T22:49:14+03:00
Apaika (Арлина)

Добро!

2010-10-04T12:31:55+03:00
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

Това като упрек ли да приема или като похвала, Тошко?
Обичам свежата наситеност на зеления цвят, обещаващ детелинено щастие!

2010-10-04T12:24:17+03:00
LeChevalier (Тошко)

Явно детелините заемат особено място в творчеството ти.

2010-10-03T20:17:03+03:00
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

Вранке, пак си кацнала при мен! Добре си ми дошла!

2010-09-21T19:01:41+03:00

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0