4 dic 2004, 16:46

Смъртта на вълните

  Poesía
3.3K 1 12
Смъртта на вълните

Умират във скалите,
онези жилави вълни.
Отчаяни от своето пристигане,
разочаровани,че никой не ги чака,
че те са толкова забравени...
Със трясък се разливат.
Умират с вик ужасен,страшен,
с рев!
И аз ги чувам.
Ужасен си спомням за хиляди избити хора,
за тяхното покорство пред смъртта,
за тяхното мълчание пред пушките.
Да, те мълчаха.
Мълчаха, все едно
животът им да продължи е толкова идиотска мисъл.
Все едно.
Седи пред своята бутилка онзи старец,
понесъл хиляди обиди,
лицето му обезобразено от онези удари...
Очите мъртви. Той мълчи.
Човекът никога не се е бил,
и никого не е обиждал,
човекът просто си е пил.
А някакъв пияница го удря по лицето със бутилка,
човекът пада,
а после във кенефа измива раните,
и все едно, че нищо -сяда пак,
за да мълчи.
Защо една вълна,
когато вижда края си,
и знае, че не може да се върне,
със жаден рев сбогува се с живота?
Защо днес старецът мълчи,
не вижда ли, че всичко свършва?!
Не съм достоен да чувам тези страшни думи на вълните!
Прах при прахта!
Несъвършен е краят на човека.
Прах.
Не съм достоен да чувам как вълната
се бори до последно за живота си.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ясен Крумов- Хенри Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Несъвършен е краят на човека.
    Прах.

    ........
    !!!!!!!!
  • че съм пристрастна към класическия стих, твоите впечатляват. Щом го изчитам докрай
    Шегата настрана, много си добър, знаеш.
    Поздрави, Ели.
  • въпреки
  • това е различно стихотворение, всички имаме нужда понякога да четем такива. Браво
  • Нели, няма как да не се радвам, че четещ този текст отново!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...