4 dic 2004, 16:46

Смъртта на вълните

  Poesía
3.3K 1 12
Смъртта на вълните

Умират във скалите,
онези жилави вълни.
Отчаяни от своето пристигане,
разочаровани,че никой не ги чака,
че те са толкова забравени...
Със трясък се разливат.
Умират с вик ужасен,страшен,
с рев!
И аз ги чувам.
Ужасен си спомням за хиляди избити хора,
за тяхното покорство пред смъртта,
за тяхното мълчание пред пушките.
Да, те мълчаха.
Мълчаха, все едно
животът им да продължи е толкова идиотска мисъл.
Все едно.
Седи пред своята бутилка онзи старец,
понесъл хиляди обиди,
лицето му обезобразено от онези удари...
Очите мъртви. Той мълчи.
Човекът никога не се е бил,
и никого не е обиждал,
човекът просто си е пил.
А някакъв пияница го удря по лицето със бутилка,
човекът пада,
а после във кенефа измива раните,
и все едно, че нищо -сяда пак,
за да мълчи.
Защо една вълна,
когато вижда края си,
и знае, че не може да се върне,
със жаден рев сбогува се с живота?
Защо днес старецът мълчи,
не вижда ли, че всичко свършва?!
Не съм достоен да чувам тези страшни думи на вълните!
Прах при прахта!
Несъвършен е краят на човека.
Прах.
Не съм достоен да чувам как вълната
се бори до последно за живота си.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ясен Крумов- Хенри Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Несъвършен е краят на човека.
    Прах.

    ........
    !!!!!!!!
  • че съм пристрастна към класическия стих, твоите впечатляват. Щом го изчитам докрай
    Шегата настрана, много си добър, знаеш.
    Поздрави, Ели.
  • въпреки
  • това е различно стихотворение, всички имаме нужда понякога да четем такива. Браво
  • Нели, няма как да не се радвам, че четещ този текст отново!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...