16 mar 2023, 14:04  

Сняг

977 11 24

 

Снегът се стеле. Сутрин се събуждам
съвсем сама със стъпки на сърна.
Смутени са сокаците спаружени
светът струи в сияйна светлина.

 

Свистят и стенат старите съмнения,
спокойствиено свише е съдба.
Да съдим ли света на сътворение,
или да стигнем свойта свобода.

 

Събрани сме в сърцето на стихията,
светът е стон на съскащ съпровод.
Смутени от сърцето си се скриваме,
събрали в светлина сакрален свод.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Антоанета Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Пишеш чудесно!
    Поздравления!!!
  • Много силен финал! Благодаря ти, Джаки!
    От сърце!
  • И пак съм тук, и с удоволствие те чета! Бъди себе си! Поздравления, Тони!
  • Величието не ми е присъщо, нито в метафорите, нито в поезията. Величай си под други стихове.
  • С поетични образи всеки, който пише изразява собственото си усешане за света. Метафорите са строго индивидуални и е добре да са уникални, а не клиширани. В случая съм използвала "спаружени сокаци" със следния смисъл - улицата, през която минавам всеки ден е неугледна и настилката е в кръпки и дупки, въздух и слънце са засенчени от еднотипни и грозновати панелки.
    Не виждам защо да не използваш "неугасващи пътеки". В този сайт, макар от две години съм се нагледала на всякакви образи. Някои ми харесват, други - не, но никога не съм се заяждала, ако образността е претрупана и думите са употребени така, че само автора може да си ги разбере. Обикновено моите стихове са доста разбираеми, всеки ред си носи значението така, че всички да го разберат. Обикновено казвам нещо конкретно, а не образно-метофорично.
    Всеки си избира стил, всеки експериментира. Ако се приеме - добре. Ако не - експеримента е неуспешен. Това не означава, че ще спре. Ще опита пак, докато се получи.

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....