Jackie151 (Антоанета Иванова)
96 5851
16.03.2023 г., 14:04 ч.  

Сняг 

  Поезия » Пейзажна
5.0 / 11
656 11 24
Снегът се стеле. Сутрин се събуждам
съвсем сама със стъпки на сърна.
Смутени са сокаците спаружени
светът струи в сияйна светлина.
Свистят и стенат старите съмнения,
спокойствиено свише е съдба.
Да съдим ли света на сътворение,
или да стигнем свойта свобода.
Събрани сме в сърцето на стихията,
светът е стон на съскащ съпровод.
Смутени от сърцето си се скриваме,
събрали в светлина сакрален свод.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Антоанета Иванова Всички права запазени

Предложения
  • katenstain (Екатерина Глухова) Бели Петна
    Бели Петна
  • imperfect (Яна) Amargo
    Горча ли ти? Отричаш. (Лицемерие.) Наясно си, че утре ще съм същата. Какво очакваш? Кредит на довери...
  • paloma66 (Гълъбина Митева) Любовта си отива в неделя. По здрач.
    > Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
  • danda (Даниела) Порой
    Ще се срути небето всеки момент, ще се срути, окото му няма да мигне. Помътня като дяволска глътка а...

Още произведения »