Сняг
Снегът се стеле. Сутрин се събуждам
съвсем сама със стъпки на сърна.
Смутени са сокаците спаружени
светът струи в сияйна светлина.
Свистят и стенат старите съмнения,
спокойствиено свише е съдба.
Да съдим ли света на сътворение,
или да стигнем свойта свобода.
Събрани сме в сърцето на стихията,
светът е стон на съскащ съпровод.
Смутени от сърцето си се скриваме,
събрали в светлина сакрален свод.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Антоанета Иванова Всички права запазени
