Mar 16, 2023, 2:04 PM  

Сняг

985 11 24

 

Снегът се стеле. Сутрин се събуждам
съвсем сама със стъпки на сърна.
Смутени са сокаците спаружени
светът струи в сияйна светлина.

 

Свистят и стенат старите съмнения,
спокойствиено свише е съдба.
Да съдим ли света на сътворение,
или да стигнем свойта свобода.

 

Събрани сме в сърцето на стихията,
светът е стон на съскащ съпровод.
Смутени от сърцето си се скриваме,
събрали в светлина сакрален свод.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Антоанета Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Пишеш чудесно!
    Поздравления!!!
  • Много силен финал! Благодаря ти, Джаки!
    От сърце!
  • И пак съм тук, и с удоволствие те чета! Бъди себе си! Поздравления, Тони!
  • Величието не ми е присъщо, нито в метафорите, нито в поезията. Величай си под други стихове.
  • С поетични образи всеки, който пише изразява собственото си усешане за света. Метафорите са строго индивидуални и е добре да са уникални, а не клиширани. В случая съм използвала "спаружени сокаци" със следния смисъл - улицата, през която минавам всеки ден е неугледна и настилката е в кръпки и дупки, въздух и слънце са засенчени от еднотипни и грозновати панелки.
    Не виждам защо да не използваш "неугасващи пътеки". В този сайт, макар от две години съм се нагледала на всякакви образи. Някои ми харесват, други - не, но никога не съм се заяждала, ако образността е претрупана и думите са употребени така, че само автора може да си ги разбере. Обикновено моите стихове са доста разбираеми, всеки ред си носи значението така, че всички да го разберат. Обикновено казвам нещо конкретно, а не образно-метофорично.
    Всеки си избира стил, всеки експериментира. Ако се приеме - добре. Ако не - експеримента е неуспешен. Това не означава, че ще спре. Ще опита пак, докато се получи.

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...