16 мар. 2023 г., 14:04  

Сняг

987 11 24

 

Снегът се стеле. Сутрин се събуждам
съвсем сама със стъпки на сърна.
Смутени са сокаците спаружени
светът струи в сияйна светлина.

 

Свистят и стенат старите съмнения,
спокойствиено свише е съдба.
Да съдим ли света на сътворение,
или да стигнем свойта свобода.

 

Събрани сме в сърцето на стихията,
светът е стон на съскащ съпровод.
Смутени от сърцето си се скриваме,
събрали в светлина сакрален свод.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Антоанета Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Пишеш чудесно!
    Поздравления!!!
  • Много силен финал! Благодаря ти, Джаки!
    От сърце!
  • И пак съм тук, и с удоволствие те чета! Бъди себе си! Поздравления, Тони!
  • Величието не ми е присъщо, нито в метафорите, нито в поезията. Величай си под други стихове.
  • С поетични образи всеки, който пише изразява собственото си усешане за света. Метафорите са строго индивидуални и е добре да са уникални, а не клиширани. В случая съм използвала "спаружени сокаци" със следния смисъл - улицата, през която минавам всеки ден е неугледна и настилката е в кръпки и дупки, въздух и слънце са засенчени от еднотипни и грозновати панелки.
    Не виждам защо да не използваш "неугасващи пътеки". В този сайт, макар от две години съм се нагледала на всякакви образи. Някои ми харесват, други - не, но никога не съм се заяждала, ако образността е претрупана и думите са употребени така, че само автора може да си ги разбере. Обикновено моите стихове са доста разбираеми, всеки ред си носи значението така, че всички да го разберат. Обикновено казвам нещо конкретно, а не образно-метофорично.
    Всеки си избира стил, всеки експериментира. Ако се приеме - добре. Ако не - експеримента е неуспешен. Това не означава, че ще спре. Ще опита пак, докато се получи.

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...