10 jun 2022, 23:05  

Сок от череши

640 9 11

СОК ОТ ЧЕРЕШИ

 

След здрача – казват – се завръщали

в дома ми всички по Задушница,

Стоят безмълвни и пред къщата

очакват слънцето по устните.

 

А нощ е и звездите мигат ли –

като свещици в храм запалени.

Но тези светлини не стигнали –

сърцата им да лумнат в алено.

 

Бледнеят сенките простенващи –

животът как люти забравили.

Затваря сън коварен клепките,

преди молитва да съм казала.

 

В черешов сок подгизва изгревът,

от вятъра проскърцва прочката.

Вали ли? Ронят се сълзите ми –

като костилки върху плочника.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентина Йотова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • !
    Светъл ден, Валюша!
  • Вале,как силно ме докосна стихът, отекна като звън на камбана и някъде дълбоко в сърцето ми остана. Прегръщам те!
  • Браво!
  • Миленка, Пепа, Наде, Пастирче, Тони, Деа, Иржи - благодаря ви, момичета, днес е сакрален ден, да се помолим за душите на обичаните си и тръгнали си от нас хора - докато си ги спомняме, те са живи...
  • Всички стихове за тоя празник са толкова чувствени, толкова съвършено изказали болката, че ако е тема за конкурс...трудно би се определил най- добрия! Но тоя сок от череши...ми докосна сетивата, Валя!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...