25 ago 2012, 10:30

Сонет без пролука

  Poesía
1.3K 0 35

В тишината не търся пролука,

омагьосан от кръг на лице.

Във очите ти нежност бълбука,

непозната за мойто сърце.


Водопадно смолисти къдрици

очертават прекрасния лик.

Разширените мои зеници

пият жадно вълшебния миг.


И е приказно някак и бяло.

С теб се вихрим във шеметен валс

и душите са сякаш без тяло.


И се случваме тихо, без глас,

в танц от стъпки на ново начало -

ти си прелестна - по-малко аз...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Никифоров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • От мен - браво. Сонетът си е добър. Не разбирам тези напъни по-долу да се буквализират използваните от автора метафори, а пък метафизичните тълкувания на тема "що е то душа без тяло и има ли то почва у нас" са направо смехотворни. И в какво са обвиненията? Че не е шедьовър? Не виждам и авторът да има такива претенции. А да се нарича "чалга" е меко казано пресилено.
    Най ми харесва самоиронията, която небрежно си вкарал на финала
  • На мене пък ми харесва поантата.

    Да си кажа и аз мнението за душите без тяло, и без това много мнения, дето никой не иска, се дадоха. Може би се има предвид, че телата (със своите недостатъци) не пречат на душите?
  • Аууу, в тез битки поетични ми избухват два израза епични: "Зад всяка война стои жена" и "Търсете жената" Та тъй словотворци мили, по що си хвъргате бодили?
  • Аз пък съм останала с впечатението, че в поезията всичко може да се каже...
    А възприемането зависи от това - КОЙ го казва и какво е отноението ни към Него.
    Споровете тук го доказват...
  • Ами... дименсията за душа е духовна... не е материална... казано по най-елементарен и разбираем начин (защото по друг начин не мога)

Selección del editor

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...