25 ago 2012, 10:30

Сонет без пролука

  Poesía
1.3K 0 35

В тишината не търся пролука,

омагьосан от кръг на лице.

Във очите ти нежност бълбука,

непозната за мойто сърце.


Водопадно смолисти къдрици

очертават прекрасния лик.

Разширените мои зеници

пият жадно вълшебния миг.


И е приказно някак и бяло.

С теб се вихрим във шеметен валс

и душите са сякаш без тяло.


И се случваме тихо, без глас,

в танц от стъпки на ново начало -

ти си прелестна - по-малко аз...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Никифоров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • От мен - браво. Сонетът си е добър. Не разбирам тези напъни по-долу да се буквализират използваните от автора метафори, а пък метафизичните тълкувания на тема "що е то душа без тяло и има ли то почва у нас" са направо смехотворни. И в какво са обвиненията? Че не е шедьовър? Не виждам и авторът да има такива претенции. А да се нарича "чалга" е меко казано пресилено.
    Най ми харесва самоиронията, която небрежно си вкарал на финала
  • На мене пък ми харесва поантата.

    Да си кажа и аз мнението за душите без тяло, и без това много мнения, дето никой не иска, се дадоха. Може би се има предвид, че телата (със своите недостатъци) не пречат на душите?
  • Аууу, в тез битки поетични ми избухват два израза епични: "Зад всяка война стои жена" и "Търсете жената" Та тъй словотворци мили, по що си хвъргате бодили?
  • Аз пък съм останала с впечатението, че в поезията всичко може да се каже...
    А възприемането зависи от това - КОЙ го казва и какво е отноението ни към Него.
    Споровете тук го доказват...
  • Ами... дименсията за душа е духовна... не е материална... казано по най-елементарен и разбираем начин (защото по друг начин не мога)

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...