Aug 25, 2012, 10:30 AM

Сонет без пролука

  Poetry
1.3K 0 35

В тишината не търся пролука,

омагьосан от кръг на лице.

Във очите ти нежност бълбука,

непозната за мойто сърце.


Водопадно смолисти къдрици

очертават прекрасния лик.

Разширените мои зеници

пият жадно вълшебния миг.


И е приказно някак и бяло.

С теб се вихрим във шеметен валс

и душите са сякаш без тяло.


И се случваме тихо, без глас,

в танц от стъпки на ново начало -

ти си прелестна - по-малко аз...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Никифоров All rights reserved.

Comments

Comments

  • От мен - браво. Сонетът си е добър. Не разбирам тези напъни по-долу да се буквализират използваните от автора метафори, а пък метафизичните тълкувания на тема "що е то душа без тяло и има ли то почва у нас" са направо смехотворни. И в какво са обвиненията? Че не е шедьовър? Не виждам и авторът да има такива претенции. А да се нарича "чалга" е меко казано пресилено.
    Най ми харесва самоиронията, която небрежно си вкарал на финала
  • На мене пък ми харесва поантата.

    Да си кажа и аз мнението за душите без тяло, и без това много мнения, дето никой не иска, се дадоха. Може би се има предвид, че телата (със своите недостатъци) не пречат на душите?
  • Аууу, в тез битки поетични ми избухват два израза епични: "Зад всяка война стои жена" и "Търсете жената" Та тъй словотворци мили, по що си хвъргате бодили?
  • Аз пък съм останала с впечатението, че в поезията всичко може да се каже...
    А възприемането зависи от това - КОЙ го казва и какво е отноението ни към Него.
    Споровете тук го доказват...
  • Ами... дименсията за душа е духовна... не е материална... казано по най-елементарен и разбираем начин (защото по друг начин не мога)

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...