Сонет без пролука

Поэзия

1.3K 0 35

В тишината не търся пролука,

омагьосан от кръг на лице.

Във очите ти нежност бълбука,

непозната за мойто сърце.

Водопадно смолисти къдрици

очертават прекрасния лик.

Разширените мои зеници

пият жадно вълшебния миг.

И е приказно някак и бяло.

С теб се вихрим във шеметен валс

и душите са сякаш без тяло.

И се случваме тихо, без глас,

в танц от стъпки на ново начало -

ти си прелестна - по-малко аз...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

rozita-p (Росица)

От мен - браво. Сонетът си е добър. Не разбирам тези напъни по-долу да се буквализират използваните от автора метафори, а пък метафизичните тълкувания на тема "що е то душа без тяло и има ли то почва у нас" са направо смехотворни. И в какво са обвиненията? Че не е шедьовър? Не виждам и авторът да има такива претенции. А да се нарича "чалга" е меко казано пресилено.
Най ми харесва самоиронията, която небрежно си вкарал на финала

2012-08-28T18:49:27+03:00
LeChevalier (Тошко)

На мене пък ми харесва поантата.

Да си кажа и аз мнението за душите без тяло, и без това много мнения, дето никой не иска, се дадоха. Може би се има предвид, че телата (със своите недостатъци) не пречат на душите?

2012-08-28T11:48:44+03:00
svetulkova (Светла Славчева)

Аууу, в тез битки поетични ми избухват два израза епични: "Зад всяка война стои жена" и "Търсете жената" Та тъй словотворци мили, по що си хвъргате бодили?

2012-08-26T22:13:37+03:00
voda (Елица Ангелова)

Аз пък съм останала с впечатението, че в поезията всичко може да се каже...
А възприемането зависи от това - КОЙ го казва и какво е отноението ни към Него.
Споровете тук го доказват...

2012-08-26T20:13:55+03:00
Ена (Елена Гоцева)

Ами... дименсията за душа е духовна... не е материална... казано по най-елементарен и разбираем начин (защото по друг начин не мога)

2012-08-25T22:04:08+03:00