В тишината не търся пролука,
омагьосан от кръг на лице.
Във очите ти нежност бълбука,
непозната за мойто сърце.
Водопадно смолисти къдрици
очертават прекрасния лик.
Разширените мои зеници
пият жадно вълшебния миг.
И е приказно някак и бяло.
С теб се вихрим във шеметен валс
и душите са сякаш без тяло.
И се случваме тихо, без глас, ...