Сонет без пролука
В тишината не търся пролука,
омагьосан от кръг на лице.
Във очите ти нежност бълбука,
непозната за мойто сърце.
Водопадно смолисти къдрици
очертават прекрасния лик.
Разширените мои зеници
пият жадно вълшебния миг.
И е приказно някак и бяло.
С теб се вихрим във шеметен валс
и душите са сякаш без тяло.
И се случваме тихо, без глас,
в танц от стъпки на ново начало -
ти си прелестна - по-малко аз...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Никифоров Всички права запазени
