Спасителят ми е дъжда
и балкона там забравен,
един мъж с ръце от крила
и с буза бодлива...
Все така се спасявам от тъмното,
мокро светла е още душата ми
и все още се крие тъгата ми
в ръце от крила...
© Маргарита Василева Todos los derechos reservados
Много!