22 dic 2022, 10:38

Спирала

580 9 15

Отначало радост, възторзи 

и вяра за път, и мечти!

Слънчево небе, тунел от рози:

това ли паметта ще наследи?

 

А после – неочаквана раздяла, 

за да те следва цял живот...

И в нея болката е оцеляла, 

като стипчив, незреещ плод.

 

Ще идва в мигове, когато 

нова радост ще ти зашепти:

"Душата с болка е богата, 

разпната от звездни висоти".

 

И този кръг ще се затваря 

от детството до зрелостта. 

Една невидима спирала 

ще вие път през вечността. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стойчо Станев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...