Отначало радост, възторзи
и вяра за път, и мечти!
Слънчево небе, тунел от рози:
това ли паметта ще наследи?
А после – неочаквана раздяла,
за да те следва цял живот...
И в нея болката е оцеляла,
като стипчив, незреещ плод.
Ще идва в мигове, когато
нова радост ще ти зашепти:
"Душата с болка е богата,
разпната от звездни висоти".
И този кръг ще се затваря
от детството до зрелостта.
Една невидима спирала
ще вие път през вечността.
© Стойчо Станев Всички права запазени
За много години!