Спирала
Отначало радост, възторзи
и вяра за път, и мечти!
Слънчево небе, тунел от рози:
това ли паметта ще наследи?
А после – неочаквана раздяла,
за да те следва цял живот...
И в нея болката е оцеляла,
като стипчив, незреещ плод.
Ще идва в мигове, когато
нова радост ще ти зашепти:
"Душата с болка е богата,
разпната от звездни висоти".
И този кръг ще се затваря
от детството до зрелостта.
Една невидима спирала
ще вие път през вечността.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стойчо Станев Всички права запазени
