Отначало радост, възторзи
и вяра за път, и мечти!
Слънчево небе, тунел от рози:
това ли паметта ще наследи?
А после – неочаквана раздяла,
за да те следва цял живот...
И в нея болката е оцеляла,
като стипчив, незреещ плод.
Ще идва в мигове, когато
нова радост ще ти зашепти:
"Душата с болка е богата,
разпната от звездни висоти".
И този кръг ще се затваря
от детството до зрелостта.
Една невидима спирала
ще вие път през вечността.
© Стойчо Станев All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
