22 дек. 2022 г., 10:38

Спирала

576 9 15

Отначало радост, възторзи 

и вяра за път, и мечти!

Слънчево небе, тунел от рози:

това ли паметта ще наследи?

 

А после – неочаквана раздяла, 

за да те следва цял живот...

И в нея болката е оцеляла, 

като стипчив, незреещ плод.

 

Ще идва в мигове, когато 

нова радост ще ти зашепти:

"Душата с болка е богата, 

разпната от звездни висоти".

 

И този кръг ще се затваря 

от детството до зрелостта. 

Една невидима спирала 

ще вие път през вечността. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стойчо Станев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...