Спомен

Poesía » Verso libre

977 0 3

Скромно стъпвам по земята
облечена в кокичета.
Зима е.
към кръчмата несигурно вървя
отново...
с душа съблечена.

Зима е... Душата търси маковете
тъй красиви и отровни

от една жена която на ''ужким''
ме обичаше...

като деца с нея си

играехме на ''жмичка''

и на чичо доктор...

Също.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Веси_Еси (Еси)

Добре, че ги има спомените... Поздрави!

2017-12-17T13:52:05+02:00
Eipril (Хари Спасов)

Ех,Христо!Много ми хареса!Поздрави!

2017-12-13T08:18:22+02:00
goblenka (Маргарита Ангелова)

Няма да намериш макове в кръчмата. И кокичета няма. Знаеш ли, приличаш ми на богомил, но не си. Самобичуваш се, но не се пречистваш. Или спри да се бичуваш, или позволи пречистване. Така се разкъсваш. Приятелски поздрав! С целувка!

2017-12-13T07:33:24+02:00

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0