Спомен

Poetry » Free verse

963 0 3

Скромно стъпвам по земята
облечена в кокичета.
Зима е.
към кръчмата несигурно вървя
отново...
с душа съблечена.

Зима е... Душата търси маковете
тъй красиви и отровни

от една жена която на ''ужким''
ме обичаше...

като деца с нея си

играехме на ''жмичка''

и на чичо доктор...

Също.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Веси_Еси (Еси)

Добре, че ги има спомените... Поздрави!

2017-12-17T13:52:05+02:00
Eipril (Хари Спасов)

Ех,Христо!Много ми хареса!Поздрави!

2017-12-13T08:18:22+02:00
goblenka (Маргарита Ангелова)

Няма да намериш макове в кръчмата. И кокичета няма. Знаеш ли, приличаш ми на богомил, но не си. Самобичуваш се, но не се пречистваш. Или спри да се бичуваш, или позволи пречистване. Така се разкъсваш. Приятелски поздрав! С целувка!

2017-12-13T07:33:24+02:00

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0