Цъки (Христо Манчев)
182 498
13.12.2017 г., 0:50 ч.

Спомен 

  Поезия » Свободен стих
622 0 4

Скромно стъпвам по земята
облечена в кокичета.
Зима е. 
към кръчмата несигурно вървя
отново...
с душа съблечена.

Зима е... Душата търси маковете
тъй красиви и отровни

от една жена която на ''ужким'' 
ме обичаше...

 като деца с нея си

играехме на  ''жмичка''

и  на чичо доктор...

Също.

© Христо Манчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Добре, че ги има спомените... Поздрави!
  • Ех,Христо!Много ми хареса!Поздрави!
  • Няма да намериш макове в кръчмата. И кокичета няма. Знаеш ли, приличаш ми на богомил, но не си. Самобичуваш се, но не се пречистваш. Или спри да се бичуваш, или позволи пречистване. Така се разкъсваш. Приятелски поздрав! С целувка!
Предложения
: ??:??