Спомен

Поэзия » Свободный стих

962 0 3

Скромно стъпвам по земята
облечена в кокичета.
Зима е.
към кръчмата несигурно вървя
отново...
с душа съблечена.

Зима е... Душата търси маковете
тъй красиви и отровни

от една жена която на ''ужким''
ме обичаше...

като деца с нея си

играехме на ''жмичка''

и на чичо доктор...

Също.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Веси_Еси (Еси)

Добре, че ги има спомените... Поздрави!

2017-12-17T13:52:05+02:00
Eipril (Хари Спасов)

Ех,Христо!Много ми хареса!Поздрави!

2017-12-13T08:18:22+02:00
goblenka (Маргарита Ангелова)

Няма да намериш макове в кръчмата. И кокичета няма. Знаеш ли, приличаш ми на богомил, но не си. Самобичуваш се, но не се пречистваш. Или спри да се бичуваш, или позволи пречистване. Така се разкъсваш. Приятелски поздрав! С целувка!

2017-12-13T07:33:24+02:00