Спомен

30 may 2015, 23:06

Poesía » De amor

1102 0 4

И все така разсеяни и млади

бихме останали,

дори когато седим вече изтощени

и стари, гледайки в една далечина...

И все така ще се усмихваме,

когато си спомняме за двама ни

как през звездната нощ танцувахме,

как блъскаха сърцата ни...

И все така ще си спомням

колко чувствителен и нежен бе...

И може би така ще те запомня

усмихнат и красив по душа...

Дано и ти да си спомняш,

когато се целунахме една зимна нощ...

Когато топлите ти устни усещах,

въпреки че бе така студено...

Защото винаги ще усещам

тръпката, която ми даде...

Дори душата си залагам,

че така и ще остане...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Петър1 (Петър Димитров)

2018-05-13T22:42:59+03:00

Хареса ми чувството.
Поздрави.
babymetal3 (Шери Назми)

2015-05-31T23:26:28+03:00

Благодаря ви за милите думи!
stoyna (Стойна Димова)

2015-05-31T00:40:49+03:00

Възхищавам ви се на чистата, романтична и извисена любов!
Нека завинаги да остане такава!Бъдете щастливи!
vega666 (Младен Мисана)

2015-05-31T00:34:42+03:00

Винаги се радвам да срещна толкова романтика и извисено чувство в една млада душа, като твоята, Шери! Защото е рядкост в тези времена. Красиво си пресъздала чувството и тази клетвеност на текста ти, сама по себе си, носи допълнителен поетичен заряд. Има святост в думите ти и затова ми въздействат.

"Защото винаги ще усещам тръпката, която ми даде...
Дори душата си залагам, че така и ще остане...

Поздрави и остани все такава!