May 30, 2015, 11:06 PM

Спомен 

  Poetry » Love
1083 0 4

И все така разсеяни и млади

бихме останали,

дори когато седим вече изтощени

и стари, гледайки в една далечина...

 

И все така ще се усмихваме,

когато си спомняме за двама ни

как през звездната нощ танцувахме,

как блъскаха сърцата ни...

 

И все така ще си спомням

колко чувствителен и нежен бе...

И може би така ще те запомня

усмихнат и красив по душа...

 

Дано и ти да си спомняш,

когато се целунахме една зимна нощ...

Когато топлите ти устни усещах,

въпреки че бе така студено...

 

Защото винаги ще усещам

тръпката, която ми даде...

Дори душата си залагам,

че така и ще остане...

© Шери Назми All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Хареса ми чувството.
    Поздрави.
  • Благодаря ви за милите думи!
  • Възхищавам ви се на чистата, романтична и извисена любов!
    Нека завинаги да остане такава!Бъдете щастливи!
  • Винаги се радвам да срещна толкова романтика и извисено чувство в една млада душа, като твоята, Шери! Защото е рядкост в тези времена. Красиво си пресъздала чувството и тази клетвеност на текста ти, сама по себе си, носи допълнителен поетичен заряд. Има святост в думите ти и затова ми въздействат.

    "Защото винаги ще усещам тръпката, която ми даде...
    Дори душата си залагам, че така и ще остане...

    Поздрави и остани все такава!
Random works
: ??:??