exuded (Владимир Георгиев)
629 1291
2 mar 2019, 11:10

Спомен 

  Poesía » De amor
364 3 7

Не бях добър. А можеше да бъда.

Не бяха думи моите слова.

Бях горд. До самоотверженост.

И до глупост при това.

Понеже нямам вяра в чувства,

Не вярвах, че ще изникне цвете.

Поливах го изкуствено

А то растеше и растеше.

Поникваха зелени клони,

Листа, дори и венчелистчета.

Не знаех даже как се прави

Любов такава честна, искрена.

Всяко вино сладко беше,

Щом бликаше от тяло чуждо...

И похотлива страст у мен кънтеше

Като непотребна алчна нужда.

Не се разкайвам, за това е късно.

Прозорецът стои отворен.

Иде есен. Жълто е.

И ставам тих, покорен.

 

Сега растеш в чужда къща.

И имаш нов поклонник, казват.

Не бях добър. Но в мен си същата –

любов, с която сам съм се наказал.

В саксията на твоето отсъствие

Изникна бяла и прозрачна орхидея.

Върху нейните листа с устни пиша:

С теб ще бъда, докато съм с нея.

© Владимир Георгиев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??