M1234567891 (Миночка Митева)
426 12962
5 oct 2021, 12:50

Спомен 

  Poesía
722 3 13

Защо изплува споменът забравен

за тая някогашна дивна нощ,

над нас звездите в рой безкраен

създават вселенския разкош.

 

До теб полегнала съм  кротко

а вятърът с косата ми играе,

блести сълза в края на окото,

въздишка скрила от безкрая.

 

Потъвам в погледа ти ясен,

като жарава в топлото огнище,

и голите ни сенки оживяват,

отпили огън и още нещо.

 

Думите превръщат се в роса

избила по кожата ни страстна,

небето червенее от суета,

доловило шепотът прекрасен…

 

Дали всеки си има съдба,

или се носим подухвани от бриза,

но аз  още улавям  следа,

която ме води до тебе по-близо.

 

© Миночка Митева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??