M1234567891 (Миночка Митева)
426 12964
Oct 5, 2021, 12:50 PM

Спомен 

  Poetry
723 3 13

Защо изплува споменът забравен

за тая някогашна дивна нощ,

над нас звездите в рой безкраен

създават вселенския разкош.

 

До теб полегнала съм  кротко

а вятърът с косата ми играе,

блести сълза в края на окото,

въздишка скрила от безкрая.

 

Потъвам в погледа ти ясен,

като жарава в топлото огнище,

и голите ни сенки оживяват,

отпили огън и още нещо.

 

Думите превръщат се в роса

избила по кожата ни страстна,

небето червенее от суета,

доловило шепотът прекрасен…

 

Дали всеки си има съдба,

или се носим подухвани от бриза,

но аз  още улавям  следа,

която ме води до тебе по-близо.

 

© Миночка Митева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??