Защо изплува споменът забравен
за тая някогашна дивна нощ,
над нас звездите в рой безкраен
създават вселенския разкош.
До теб полегнала съм кротко
а вятърът с косата ми играе,
блести сълза в края на окото,
въздишка скрила от безкрая.
Потъвам в погледа ти ясен,
като жарава в топлото огнище,
и голите ни сенки оживяват,
отпили огън и още нещо. ...