11 jun 2008, 9:46

Спомен от едно пътуване...

  Poesía » Otra
1.6K 0 57

 

 

                                    Спомен от едно пътуване...

                                    Бели... бели къщите,
                                    същински перли,
                                    се редуват
                                    със зелените кипариси
                                    край пътя...
                                    небето синьо... синьо
                                    се прелива тихо
                                    със морето, 
                                    кротко легнало
                                    като в тепсия...
                                    вечерите... топли... страстни...
                                    в черните очи
                                    се крият
                                    на момчето от таверната
                                    на Ясос...
                                    а нощите... горещи... потъват
                                    в охладено узо
                                    под звуци на бузуки
                                    в малките крайморски
                                    кръчми...
                                    а утрините тук са тихи...
                                    пасторални...
                                    с аромати на кафе, 
                                    на топъл хляб
                                    и печена канела...

                                    Далеч от Халкидики
                                    кротко крача
                                    под липите към дома си,
                                    а душата ми танцува...
                                    все още... онова сиртаки...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Магдалена Костадинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...