mariniki (Магдалена Костадинова) mariniki (Магдалена Костадинова)
20 427
11 jun 2008, 9:46

Спомен от едно пътуване...

  Poesía » Otra
1.6K 0 57

 

 

                                    Спомен от едно пътуване...

                                    Бели... бели къщите,
                                    същински перли,
                                    се редуват
                                    със зелените кипариси
                                    край пътя...
                                    небето синьо... синьо
                                    се прелива тихо
                                    със морето, 
                                    кротко легнало
                                    като в тепсия...
                                    вечерите... топли... страстни...
                                    в черните очи
                                    се крият
                                    на момчето от таверната
                                    на Ясос...
                                    а нощите... горещи... потъват
                                    в охладено узо
                                    под звуци на бузуки
                                    в малките крайморски
                                    кръчми...
                                    а утрините тук са тихи...
                                    пасторални...
                                    с аромати на кафе, 
                                    на топъл хляб
                                    и печена канела...

                                    Далеч от Халкидики
                                    кротко крача
                                    под липите към дома си,
                                    а душата ми танцува...
                                    все още... онова сиртаки...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Магдалена Костадинова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0