11.06.2008 г., 9:46

Спомен от едно пътуване...

1.6K 0 57

 

 

                                    Спомен от едно пътуване...

                                    Бели... бели къщите,
                                    същински перли,
                                    се редуват
                                    със зелените кипариси
                                    край пътя...
                                    небето синьо... синьо
                                    се прелива тихо
                                    със морето, 
                                    кротко легнало
                                    като в тепсия...
                                    вечерите... топли... страстни...
                                    в черните очи
                                    се крият
                                    на момчето от таверната
                                    на Ясос...
                                    а нощите... горещи... потъват
                                    в охладено узо
                                    под звуци на бузуки
                                    в малките крайморски
                                    кръчми...
                                    а утрините тук са тихи...
                                    пасторални...
                                    с аромати на кафе, 
                                    на топъл хляб
                                    и печена канела...

                                    Далеч от Халкидики
                                    кротко крача
                                    под липите към дома си,
                                    а душата ми танцува...
                                    все още... онова сиртаки...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Магдалена Костадинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...