Спомен от едно пътуване...
Бели... бели къщите,
същински перли,
се редуват
със зелените кипариси
край пътя...
небето синьо... синьо
се прелива тихо
със морето,
кротко легнало
като в тепсия...
вечерите... топли... страстни...
в черните очи
се крият
на момчето от таверната
на Ясос...
а нощите... горещи... потъват
в охладено узо
под звуци на бузуки
в малките крайморски
кръчми...
а утрините тук са тихи...
пасторални...
с аромати на кафе,
на топъл хляб
и печена канела...
Далеч от Халкидики
кротко крача
под липите към дома си,
а душата ми танцува...
все още... онова сиртаки...
© Магдалена Костадинова All rights reserved.