Спомен от едно пътуване...
Спомен от едно пътуване...
Бели... бели къщите,
същински перли,
се редуват
със зелените кипариси
край пътя...
небето синьо... синьо
се прелива тихо
със морето,
кротко легнало
като в тепсия...
вечерите... топли... страстни...
в черните очи
се крият
на момчето от таверната
на Ясос...
а нощите... горещи... потъват
в охладено узо
под звуци на бузуки
в малките крайморски
кръчми...
а утрините тук са тихи...
пасторални...
с аромати на кафе,
на топъл хляб
и печена канела...
Далеч от Халкидики
кротко крача
под липите към дома си,
а душата ми танцува...
все още... онова сиртаки...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Магдалена Костадинова Все права защищены
Чак ми се прищя и аз да затанцувам едно сиртаки 
