11 июн. 2008 г., 09:46

Спомен от едно пътуване...

1.6K 0 57

 

 

                                    Спомен от едно пътуване...

                                    Бели... бели къщите,
                                    същински перли,
                                    се редуват
                                    със зелените кипариси
                                    край пътя...
                                    небето синьо... синьо
                                    се прелива тихо
                                    със морето, 
                                    кротко легнало
                                    като в тепсия...
                                    вечерите... топли... страстни...
                                    в черните очи
                                    се крият
                                    на момчето от таверната
                                    на Ясос...
                                    а нощите... горещи... потъват
                                    в охладено узо
                                    под звуци на бузуки
                                    в малките крайморски
                                    кръчми...
                                    а утрините тук са тихи...
                                    пасторални...
                                    с аромати на кафе, 
                                    на топъл хляб
                                    и печена канела...

                                    Далеч от Халкидики
                                    кротко крача
                                    под липите към дома си,
                                    а душата ми танцува...
                                    все още... онова сиртаки...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Магдалена Костадинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...