dansyto (Данаил Таков)
804 3686
13 oct 2018, 9:46

Спомен от морето 

  Poesía » De amor, Del paisaje, Otra
571 7 13

Защо ме връщаш, сред ония дюни,

и бризовете галещи лицето,

под изгрева на първороден юли,

сред звуците огласящи морето?

 

Защо сега, когато всичко свърши,

когато есен покори душата?

Сърцето мое още жадно търси,

една любов изтляла на земята.

 

Докосвам сякаш слънчевите струни,

опънати по брегове немирни,

а острите скали с вълни ги брули

стихия в смеховете си безспирни.

 

Там аз живея, там и ще остана,

ще разпилея се за вековете.

Дом ще ми бъде морската и́ пяна,

изпрала до частица греховете!

© Данаил Таков Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??