dansyto (Данаил Таков) dansyto (Данаил Таков)
63 843
Oct 13, 2018, 9:46 AM

Спомен от морето

901 7 12

Защо ме връщаш, сред ония дюни,

и бризовете галещи лицето,

под изгрева на първороден юли,

сред звуците огласящи морето?

 

Защо сега, когато всичко свърши,

когато есен покори душата?

Сърцето мое още жадно търси,

една любов изтляла на земята.

 

Докосвам сякаш слънчевите струни,

опънати по брегове немирни,

а острите скали с вълни ги брули

стихия в смеховете си безспирни.

 

Там аз живея, там и ще остана,

ще разпилея се за вековете.

Дом ще ми бъде морската и́ пяна,

изпрала до частица греховете!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Данаил Таков All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0