28 jun 2024, 9:40  

Спомен за една софийска одисея

403 2 4

СПОМЕН ЗА ЕДНА СОФИЙСКА ОДИСЕЯ

 

... мечтаех си за своята изгора – от столичните жеги премалял,

и се залутах нейде в Банишора, напълно непознат за мен квартал,

с метрото сетне стигнах до Обеля, на пръсти минах и Студентски град,

накриво тръгна цялата неделя! – по-черна и от Дантевия Ад,

пих две-три бири някъде в Надежда, и още три – на Римския пазар,

във всякоя женица се заглеждах! – и сигурно приличал съм на звяр,

 

дори те припознах във Младост-4 в една девойка с луднали коси –

и провървях след нея километри! – с надеждицата Бог да ме спаси,

и хляб за лев ти купих сетне в МОЛ-а с препечени зрънца от блага ръж,

на Сердика те черпих с кока кола, аз – виртуално нереален мъж,

и мислех си във Лозенец – навярно без теб ще грохна в Сухата река.

Мен цял живот – във влакчето за Варна, насън ме милва твоята ръка.

 

27 юний 2024 г.

гр. Варна, 21, 20 ч.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...