28 июн. 2024 г., 09:40  

Спомен за една софийска одисея

414 2 4

СПОМЕН ЗА ЕДНА СОФИЙСКА ОДИСЕЯ

 

... мечтаех си за своята изгора – от столичните жеги премалял,

и се залутах нейде в Банишора, напълно непознат за мен квартал,

с метрото сетне стигнах до Обеля, на пръсти минах и Студентски град,

накриво тръгна цялата неделя! – по-черна и от Дантевия Ад,

пих две-три бири някъде в Надежда, и още три – на Римския пазар,

във всякоя женица се заглеждах! – и сигурно приличал съм на звяр,

 

дори те припознах във Младост-4 в една девойка с луднали коси –

и провървях след нея километри! – с надеждицата Бог да ме спаси,

и хляб за лев ти купих сетне в МОЛ-а с препечени зрънца от блага ръж,

на Сердика те черпих с кока кола, аз – виртуално нереален мъж,

и мислех си във Лозенец – навярно без теб ще грохна в Сухата река.

Мен цял живот – във влакчето за Варна, насън ме милва твоята ръка.

 

27 юний 2024 г.

гр. Варна, 21, 20 ч.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Станков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...