СПОМЕН ЗА ЕДНА СОФИЙСКА ОДИСЕЯ
... мечтаех си за своята изгора – от столичните жеги премалял,
и се залутах нейде в Банишора, напълно непознат за мен квартал,
с метрото сетне стигнах до Обеля, на пръсти минах и Студентски град,
накриво тръгна цялата неделя! – по-черна и от Дантевия Ад,
пих две-три бири някъде в Надежда, и още три – на Римския пазар,
във всякоя женица се заглеждах! – и сигурно приличал съм на звяр,
дори те припознах във Младост-4 в една девойка с луднали коси –
и провървях след нея километри! – с надеждицата Бог да ме спаси,
и хляб за лев ти купих сетне в МОЛ-а с препечени зрънца от блага ръж,
на Сердика те черпих с кока кола, аз – виртуално нереален мъж,
и мислех си във Лозенец – навярно без теб ще грохна в Сухата река. ...