Jun 28, 2024, 9:40 AM  

Спомен за една софийска одисея

  Poetry » Love
406 2 4

СПОМЕН ЗА ЕДНА СОФИЙСКА ОДИСЕЯ

 

... мечтаех си за своята изгора – от столичните жеги премалял,

и се залутах нейде в Банишора, напълно непознат за мен квартал,

с метрото сетне стигнах до Обеля, на пръсти минах и Студентски град,

накриво тръгна цялата неделя! – по-черна и от Дантевия Ад,

пих две-три бири някъде в Надежда, и още три – на Римския пазар,

във всякоя женица се заглеждах! – и сигурно приличал съм на звяр,

 

дори те припознах във Младост-4 в една девойка с луднали коси –

и провървях след нея километри! – с надеждицата Бог да ме спаси,

и хляб за лев ти купих сетне в МОЛ-а с препечени зрънца от блага ръж,

на Сердика те черпих с кока кола, аз – виртуално нереален мъж,

и мислех си във Лозенец – навярно без теб ще грохна в Сухата река.

Мен цял живот – във влакчето за Варна, насън ме милва твоята ръка.

 

27 юний 2024 г.

гр. Варна, 21, 20 ч.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Станков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...