Jun 28, 2024, 9:40 AM  

Спомен за една софийска одисея

  Poetry » Love
402 2 4

СПОМЕН ЗА ЕДНА СОФИЙСКА ОДИСЕЯ

 

... мечтаех си за своята изгора – от столичните жеги премалял,

и се залутах нейде в Банишора, напълно непознат за мен квартал,

с метрото сетне стигнах до Обеля, на пръсти минах и Студентски град,

накриво тръгна цялата неделя! – по-черна и от Дантевия Ад,

пих две-три бири някъде в Надежда, и още три – на Римския пазар,

във всякоя женица се заглеждах! – и сигурно приличал съм на звяр,

 

дори те припознах във Младост-4 в една девойка с луднали коси –

и провървях след нея километри! – с надеждицата Бог да ме спаси,

и хляб за лев ти купих сетне в МОЛ-а с препечени зрънца от блага ръж,

на Сердика те черпих с кока кола, аз – виртуално нереален мъж,

и мислех си във Лозенец – навярно без теб ще грохна в Сухата река.

Мен цял живот – във влакчето за Варна, насън ме милва твоята ръка.

 

27 юний 2024 г.

гр. Варна, 21, 20 ч.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Станков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...