12 dic 2012, 16:57

Спомените 

  Poesía » De amor
700 0 9

Спомените тихо отболяват

или парят в нощи без звезди.

Щом Земята снежно се кръщава

някога от спомени боли…

 

И вали едно различно време

в тишината на едно небе,

дето пламва в утрото без време.

Сякаш друг мечтите ни краде…

 

А от куп преглътнати обиди

изгревът в очите ни кърви…

Бавно бърза скитащото време,

без да пита колко ни боли.

 

Спомените могат да се върнат,

като дълго чакан благослов.

Но дали сънят ни ще обгърнат

в търсене на старата любов?!…

© Йорданка Господинова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??