Спомените
Спомените тихо отболяват
или парят в нощи без звезди.
Щом Земята снежно се кръщава
някога от спомени боли…
И вали едно различно време
в тишината на едно небе,
дето пламва в утрото без време.
Сякаш друг мечтите ни краде…
А от куп преглътнати обиди
изгревът в очите ни кърви…
Бавно бърза скитащото време,
без да пита колко ни боли.
Спомените могат да се върнат,
като дълго чакан благослов.
Но дали сънят ни ще обгърнат
в търсене на старата любов?!…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йорданка Господинова Всички права запазени
