Dec 12, 2012, 4:57 PM

Спомените 

  Poetry » Love
686 0 9

Спомените тихо отболяват

или парят в нощи без звезди.

Щом Земята снежно се кръщава

някога от спомени боли…

 

И вали едно различно време

в тишината на едно небе,

дето пламва в утрото без време.

Сякаш друг мечтите ни краде…

 

А от куп преглътнати обиди

изгревът в очите ни кърви…

Бавно бърза скитащото време,

без да пита колко ни боли.

 

Спомените могат да се върнат,

като дълго чакан благослов.

Но дали сънят ни ще обгърнат

в търсене на старата любов?!…

© Йорданка Господинова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??