12 дек. 2012 г., 16:57

Спомените

904 0 9

Спомените тихо отболяват

или парят в нощи без звезди.

Щом Земята снежно се кръщава

някога от спомени боли…

 

И вали едно различно време

в тишината на едно небе,

дето пламва в утрото без време.

Сякаш друг мечтите ни краде…

 

А от куп преглътнати обиди

изгревът в очите ни кърви…

Бавно бърза скитащото време,

без да пита колко ни боли.

 

Спомените могат да се върнат,

като дълго чакан благослов.

Но дали сънят ни ще обгърнат

в търсене на старата любов?!…

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йорданка Господинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...