11 nov 2011, 21:10

Спомените на едно сърце

  Poesía
1.3K 0 14

Можеш ли да си откраднеш

Спомен от вълна пенлива

Да погледнеш в картина жива

Да си вземеш от огъня искра

Да стоплиш нечия душа

Можеш ли да си откраднеш

Спомен от устни зажаднели

От очи блестящи...

Какво ли не видели

От чашите искрящи с вино пълни

Глътка спомен

Можеш ли да си откраднеш

На колене можеш ли да паднеш

И от спомени -река

Жадно да отпиеш

Можеш ли кажи в любов да се обвиеш

Спомените прегърни

Без да ги крадеш...

Можеш ли да събереш в чаша от кафе

Спомените на едно сърце

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любомир Деничин Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...