longin (Любомир Деничин) longin (Любомир Деничин)
1 227
11 nov 2011, 21:10

Спомените на едно сърце

  Poesía
1.3K 0 14

Можеш ли да си откраднеш

Спомен от вълна пенлива

Да погледнеш в картина жива

Да си вземеш от огъня искра

Да стоплиш нечия душа

Можеш ли да си откраднеш

Спомен от устни зажаднели

От очи блестящи...

Какво ли не видели

От чашите искрящи с вино пълни

Глътка спомен

Можеш ли да си откраднеш

На колене можеш ли да паднеш

И от спомени -река

Жадно да отпиеш

Можеш ли кажи в любов да се обвиеш

Спомените прегърни

Без да ги крадеш...

Можеш ли да събереш в чаша от кафе

Спомените на едно сърце

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любомир Деничин Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0