Спомените на едно сърце
Можеш ли да си откраднеш
Спомен от вълна пенлива
Да погледнеш в картина жива
Да си вземеш от огъня искра
Да стоплиш нечия душа
Можеш ли да си откраднеш
Спомен от устни зажаднели
От очи блестящи...
Какво ли не видели
От чашите искрящи с вино пълни
Глътка спомен
Можеш ли да си откраднеш
На колене можеш ли да паднеш
И от спомени -река
Жадно да отпиеш
Можеш ли кажи в любов да се обвиеш
Спомените прегърни
Без да ги крадеш...
Можеш ли да събереш в чаша от кафе
Спомените на едно сърце
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Любомир Деничин Все права защищены
