longin (Любомир Деничин) longin (Любомир Деничин)
1 227
Nov 11, 2011, 9:10 PM

Спомените на едно сърце

  Poetry
1.3K 0 14

Можеш ли да си откраднеш

Спомен от вълна пенлива

Да погледнеш в картина жива

Да си вземеш от огъня искра

Да стоплиш нечия душа

Можеш ли да си откраднеш

Спомен от устни зажаднели

От очи блестящи...

Какво ли не видели

От чашите искрящи с вино пълни

Глътка спомен

Можеш ли да си откраднеш

На колене можеш ли да паднеш

И от спомени -река

Жадно да отпиеш

Можеш ли кажи в любов да се обвиеш

Спомените прегърни

Без да ги крадеш...

Можеш ли да събереш в чаша от кафе

Спомените на едно сърце

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Любомир Деничин All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.8K 5.0

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poetry 5.3K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0