Спомените на едно сърце
Можеш ли да си откраднеш
Спомен от вълна пенлива
Да погледнеш в картина жива
Да си вземеш от огъня искра
Да стоплиш нечия душа
Можеш ли да си откраднеш
Спомен от устни зажаднели
От очи блестящи...
Какво ли не видели
От чашите искрящи с вино пълни
Глътка спомен
Можеш ли да си откраднеш
На колене можеш ли да паднеш
И от спомени -река
Жадно да отпиеш
Можеш ли кажи в любов да се обвиеш
Спомените прегърни
Без да ги крадеш...
Можеш ли да събереш в чаша от кафе
Спомените на едно сърце
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Любомир Деничин Всички права запазени
